Адсорбция на злато върху активен въглен в CIL/CIP

Активният въглен е силно порест органичен материал, състоящ се от поредица графитни плочи, които са свързани помежду си чрез въглерод-въглеродни връзки. Това създава силно пореста структура и осигурява обширна вътрешна повърхност, където протича „ адсорбция “. Адсорбцията е повърхностна реакция, която кара съединенията да „залепват“ за повърхността на въглена.

Явлението е резултат от междумолекулни привличания или сили, присъщи на въглеродната повърхност. В приложенията за извличане на злато , адсорбционните сили премахват златото от разтворите и прилепват металния комплекс към въглеродната повърхност.

Тъй като реакцията протича на повърхността на въглена, процесът на адсорбция е сравнително лесен за обръщане, процес, наречен „ десорбция “. Макар че е важно да се максимизира адсорбцията на златото от разтвора, също толкова важно е впоследствие златото да се десорбира от въглена. Всички молекули, които останат адсорбирани след елуиране или отстраняване, се превръщат в злато, което не може да бъде възстановено. В резултат на това е важно да се избере активен въглен, който ефективно адсорбира и десорбира, за да се увеличи максимално общият добив и рентабилност.

Активният въглен може да се произвежда от различни прекурсори, включително въглища, кокос, дървесина и лигнитни въглища, които са основните материали, използвани за производството на активен въглен в търговски мащаб. Изходният материал определя разпределението на размера на порите на крайния продукт от активен въглен. Обикновено кокосът е прекурсор за приложения за добив на злато поради неговата плътна пореста структура , висока активност на порите и твърдост.

КАК РАБОТИ АКТИВНИЯТ ВЪГЛЕН

  При физическа адсорбция замърсителите се адсорбират и задържат върху вътрешната повърхност на активния въглен поради Ван дер Ваалсовите сили на привличане между въглеродния атом и молекулата. Силата на привличане намалява с увеличаване на разстоянието между стената на пората и молекулата на адсорбата.